Вилнюс

7

 
Докато слизам по наклона на желанието,
внезапно губя равновесие.
По малките улички на стария град
стъпките ни чертаят картата на щастието.
Янтарени са покривите, утрата, зениците,  
отразени в малката капка кръв,
която се стича по устната му –
както сълзите ми –
вечерта преди да си тръгна…
Както времето
помежду ни,
което прави разстоянията
необратими.
 
 
Advertisements
Публикувано на Безсъници и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s