Когато тишините ни се разминават

DSC_20100926_083151A

Какво мога да имам аз
посред цялото това нямане на светове,
на думи
и на равновесия?

Дори и да рисувам
слънца с тебешир
по тъмните ъгли
на времето,
едва ли ще надвия мрака им…

И колко
бъдеще остава още
недоизмечтано,
когато това,
което се случва,
е тук
и винаги,
и само настоящето.

 

 

Advertisements
Публикувано на Безсъници и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s