Author Archives: petyaabrasheva

Пътуване

Когато тръгвам на път винаги вземам със себе си мечтите, надеждите, спомените, предишните гледки, прочетените книги, неказаните думи… А на дъното на куфара – предстоящата смърт. Така всичко останало има стабилна основа и ясно бъдеще.

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Резонанс

По пътеките на миналото напредвам на обратно. На път за вкъщи стъпвам в стъпките на малкото момиченце, което бях. И все повече наближавам себе си.

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар

Среща

В очакването винаги има двама души. Два края, които вървят един към друг и скъсяват нишката на времето. В очакването има всички цветове на есента. Обрати на логиката. И точно толкова трепет, колкото да преобрази света завинаги.

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар

Когато тишините ни се разминават

Какво мога да имам аз посред цялото това нямане на светове, на думи и на равновесия? Дори и да рисувам слънца с тебешир по тъмните ъгли на времето, едва ли ще надвия мрака им… И колко бъдеще остава още недоизмечтано, … Има още

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар

Завоите на сърцето

Завоите на сърцето – кратко протягане между два дни, в които някой се завръща, а друг си отива. Завинаги. Както може само смъртта.

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар

Понякога

Понякога светът е твърде тежък под напора на всичко изживяно. Тогава става трудно, много трудно да носим дните, бездните, тъгите си… В такива дни от нишките на неизвестното постиламе пътеки и знаем, че с такава тежест, ако добавим само дори … Има още

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар

Мьобиус

Понякога магията изчезва – като стъпки на любим зад ъгъла. Понякога всичко е кратко – като премигване на клепачите. Като мига, от двете страни на който стоят два свята, далечни колкото теб и мен. Колкото двете лица на тази любов, … Има още

Posted in Безсъници | Tagged | Вашият коментар